Водородните автомобили са сред нас вече доста години. През това време се развиха доста, но за разлика от електрическите, си остават нишова екзотика, на която се гледа повече като на научен експеримент, отколкото на средство за масов транспорт.
Проблемът, според Autocar е, че всъщност водородните коли отбелязват много бавен напредък. И то на фона на факта, че три от най-големите имена в бранша – Toyota, BMW и Hyundai, инвестират сериозни средства в разработката на своите водородни коли.
През годините всяка от тях е предлагала водородни модели на пазара, но интересът към тях е минимален. И то на фона на факта, че кола с водород също не отделя вредни емисии и практически се държи като EV по отношение на задвижването – водородът се смесва с кислород и генерира електричество, което задвижва електромотор.
Проблемът не е в технологията по задвижването. А в зареждането и то най-вече къде. Броят на станциите за водород се брои на пръстите на ръцете в повечето държави. В цяла Великобритания например са точно три. В България е една.
Подобна е ситуацията по целия свят. Зарядните станции са малко, нови се откриват рядко, а амбициозните планове не се реализират. На места даже ги затварят.
Съответно и самите производители не си дават много зор да развиват технологията по начин, който да привлича вниманието. Всяка иновация в сферата на електромобилите бива охотно разгласявана от компаниите. За водородните им усилия се говори по-малко и скромно, но това може би ще се промени.
BMW все още планира да направи цяла гама водородни коли, които да дебютират от 2028 г. нататък. Първият модел ще е базиран на X5, като задвижването се разработва в партньорство с Toyota. Hyundai също подготвя нов модел на водородния си модел Nexo, като прототипът Initium загатва какво да очакваме.
Друг проблем за водородните коли е екологията. Да, те може да са с нулеви емисии при движението си, но производството на нужния водород, особено в голям мащаб, в момента отделя огромни вредни емисии – до 10 кг. CO2 за всеки килограм водород. Разбира се, има и „зелени“ методи, но те пък са значително по-скъпи. В комбинация с факта, че и самите коли са по-скъпи за купуване и зарядните станции са малко, ситуацията не изглежда добре.
На практика, водородните превозни средства в момента не са нито икономически, нито практически подходящи за масовия шофьор или бизнес. Институциите все още не са се отказали и винаги включват водорода като една от бъдещите алтернативи на изкопаемите горива. Но все още трасето от „пътна карта“ до „реално на пътя“ е доста сложно.